„БАЛАДА ЗА РУСКИЯ ЧОВЕК” („БАЛЛАДА О РУССКОМ ЧЕЛОВЕКЕ”)
Емил Иванов Рупел (1939-2020 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Надеев
Емил Рупел
БАЛАДА ЗА РУСКИЯ ЧОВЕК
Няма мир – нощта пръхти нетърпелива,
в грива от развяни облаци пръхти.
Със сърдита сабя вятърът извива
острия си писък – и се хвърляш ти.
През високата ограда се премяташ,
срещу оня в мене, дето се закле
да опъне две криле над свободата,
а завърза зад вратата две криле.
Всички духове навън са излетели.
Вече въздухът на глътката люти.
Няма мир! Цевта на изгрева се цели
в моя рязлюлян уют. И стреляш ти.
Срещу мръсен рекет и терор заставаш,
срещу оня в мене, дето се смири
в душната мъгла от постове и слава
и задави своето небе дори.
Ти си тръгнал
с озвездена кръв да светиш,
да гориш над нови мисли и била.
Твоят внук – Альоша – гледа от тепето.
А крилете
бият душната мъгла!
Емил Рупел
БАЛЛАДА О РУССКОМ ЧЕЛОВЕКЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)
Мира нет – и ночь нетерпеливо
в гриве облаков развеянных хрипит.
И сердитой сабелькой игриво
ветер выгибается – и на тебя летит.
Ты ко мне махнёш через ограду,
ты – к тому, кто клялся распахнуть
над свободой крылья, и не надо
видеть, как могу легко я обмануть.
Вот и дух весь выпущен наружу.
В горле мне от воздуха першит.
Мира нет! Заката дуло рушит
мой уют. И ты стреляй. Убит.
Ты же против ропота и страха,
не за то, что спит в моей душе
в душной мгле, одним забыто махом,
задушив высокое уже.
Ты отправился,
звездою озарённый,
к новым смыслам, к новой вышине.
И Алёша, внук твой, упоённо
смотрит.
Крылья
бьются в душной мгле.